Thursday, August 23, 2012

Тъжен ден

Истината видях, опитах се да плача, не можах И в този мрачен ден небесата плачат вместо мен Сега не изпитвам болка, нито страх Защото отново аз умрях

Съвремие

Малко познават красотата, малко знаят колко ценна е не външността, а душата. Лицемерието, алчността и суетата са новите идеали почитани по телевизионните канали. В плен на собствените си илюзии, живеещи в изгнание, по улиците скитат се сенки, привели глава, сковани от мълчание. Всеки иска нещо, но нищо не дава, никой зад думите си не застава. В църквите овцете се тълпят да палят свещи, но на улицата си мълчат, докато техните пастири от парите им крадат. От измамници и фалшиви пророци гъмжи, но както се казва... кучетата си лаят, керванът си върви.

Автобусът

Автобусът - В тази консерва на колела може да се открие всичко. От детската наивност и невинност на някой малчуган до болката в очите смачканите от живота хора. Взираш се в погледите на всеки от един тях и виждаш отделна вселена. Всеки със своята история, своите демони, мъки, несгоди и разбити мечти. Всички впили поглед във нищото и отнесени във своя личен ад. Даже и на метър един от друг се гледат като все едно пред тях няма никой и се носят на магическото килимче на агонизиращите си души. Не рядко се срещат и индивиди които са в самозаблуда относно съществуванието и социалния си статус, които се мислят за нещо повече от останалите, но на кой му е притрябвала реалността фантазиите са къде къде по хубави там всички сме безсмъртни и винаги сме прави. Рядко в тълпата от мълчаливите трупове и откачалки се вижда някои със усмивка на лицето открояващ се от всички останали като лайно в пудра захар. Такъв индивид обикновено предизвиква дразнение и безпокойство във повечето, които не са в плен на мислите си и параноично се оглеждат за джебчии, но всички свързани помежду си оковани в мълчанието си. Изведнъж нещо става и всички се събуждат, като чели реанимирани от мъртвешкия си сън. Привидната тишина и спокойствие се превръщат във бойни сцени от някой екшън филм. Спокойните или не чак толкова стари хора се превръщат в ордите на злото целящи да пометат всичко по пътя си. Нищо особено не е станало просто е време да слязат на спирките си и да се завърнат към реалността си било то лоша или не чак толкова...