Химна на политиците

България била на три морета, а сега съдбата и решават тия дет` купуват гласове с кюфтета. Ще ви дам изтъркани истини, с думи ще ви съблазнявам. На гладните, кебапчета и обещания ще подарявам. За власт всичко бих направил. За пари закони бих прегазил. Душа да имах, бих си я продал, но липсва тя, уви, както и морал. За това което искам и кръвта си бих предал, а това което имаш без да се замисля бих прибрал. Гласувайте за мен, направете ме богат и аз съм човек, трябва да си построя палат. Всеки е критик, но не е лесно да си политик. За това се иска нюх и един вид да си евнух. Гласувайте за мен и ме гледайте ме във ефир в безсмислени дебати с разни други депутати. Обичам своите избиратели, пука ми за вас. Ще оправя всичките не за 800 дни, а за има няма час. Къде си ти любов народна, къде ли отлетя? Май е време да си ходя, че врата ми затлъстя.

Герой

В гроб без име героят почива, че смелост показа, че не приведе глава. Ожънал своята участ горчива, че отказа да бъде роб и слуга. Безмълвен е вече героят, сърце му не трепва, падна във битка, славно загина. И там, където сразен бе, сякаш вятърът името му прошепва. Падна във битка героят, храбър човек си замина. Но делата му вместо него говорят и безсмъртен е той... заветът му в други живее. В други, които вместо него се борят, за да може тук свобода да вирее.

Нова Зора

В кула мрачна затворена е милостта и тежки са оковите на съвестта. По скулите стичат се сълзи и гневен пламък в очите ни гори. Задаваме въпроси, чийто отговори вече знаем. Защо загубихме надежда? Защо вече не мечтаем? Кой за роби ни продаде? Кой веригите ни сложи? Кой хляба ни изяде? Кой във гроба ни положи? Но както казах, отговора вече всеки знае. Погледа ни в огледалото блуждае. От клетка "златна" трудно се излиза и страха от трона си сам не ще да слиза. Сами нахлузихме оковите и хвърлихме ключа. Затворихме очите си, изолирахме се от реалността. Като в планетариум, поглеждаме нагоре, но не виждаме звезди, а слушаме празни обещания и радваме се на лъжи. Взираме се в хоризонта, седейки на брега. Там във залеза на нашите мечти, страх съпровожда идването на нощта. Но след нея идва изгрев и с него края на нашите сълзи.

Спасение

Казват, че времето всички рани лекува, белезите остават, но апатията и изгнанието в самота, цяр за болката дават. Казват, че люта е скръбта от сърцето разбито, че трудно се пълни то, що е със думи пробито. В мен омразата лесно запълваше мрачната бездна, където някога беше сърцето ми даващо любов безвъзмездна. Умът ми по тъмни пътеки вървеше и сякаш денят на спасение никак близо не беше. Времето си летеше и не изпитвах нито болка, нито страх. В пустош безкрайна се лутах, тръни и плевели брах. Но дойде денят в който те срещнах и тогава разбрах, че в ръцете си окървавени, красива роза държах. В този свят изпълнен с гнява и тъга радвам се че си с мен, че ме споходи тази съдба. И твоята същност намери място в моите мечти от както открих рая в твоите очи.

Наивност Страх Невежество

Виждаме света около нас в огледала от някой друг поставени в нашия ум. Опитваме да слушаме сърцето си, но чуваме само страничен шум. Страхове шептят в ушите ни, вцепеняват и ни съблазняват с коварния си глас. Подтикват ни да си седим удобно на трона от трупове, оковани във вериги, изковани от самите нас. Наслаждаваме ме се на пласираните си мечти и фалшивия си рай, умишлено невежи, бягаме като коне с капаци към горчивия си край.

Тъжен ден

Истината видях, опитах се да плача, не можах И в този мрачен ден небесата плачат вместо мен Сега не изпитвам болка, нито страх Защото отново аз умрях

Съвремие

Малко познават красотата, малко знаят колко ценна е не външността, а душата. Лицемерието, алчността и суетата са новите идеали почитани по телевизионните канали. В плен на собствените си илюзии, живеещи в изгнание, по улиците скитат се сенки, привели глава, сковани от мълчание. Всеки иска нещо, но нищо не дава, никой зад думите си не застава. В църквите овцете се тълпят да палят свещи, но на улицата си мълчат, докато техните пастири от парите им крадат. От измамници и фалшиви пророци гъмжи, но както се казва... кучетата си лаят, керванът си върви.