Спасение

Казват, че времето всички рани лекува, белезите остават, но апатията и изгнанието в самота, цяр за болката дават. Казват, че люта е скръбта от сърцето разбито, че трудно се пълни то, що е със думи пробито. В мен омразата лесно запълваше мрачната бездна, където някога беше сърцето ми даващо любов безвъзмездна. Умът ми по тъмни пътеки вървеше и сякаш денят на спасение никак близо не беше. Времето си летеше и не изпитвах нито болка, нито страх. В пустош безкрайна се лутах, тръни и плевели брах. Но дойде денят в който те срещнах и тогава разбрах, че в ръцете си окървавени, красива роза държах. В този свят изпълнен с гнява и тъга радвам се че си с мен, че ме споходи тази съдба. И твоята същност намери място в моите мечти от както открих рая в твоите очи.